Айки

Принципът на aiki (合気) е особено труден за описание и обяснение. Буквалният превод на айки като „хармонизиране на енергията” не обяснява философската му дълбочина. Като цяло това е принципът на сливане с противника, за да бъде победен. По същността си е концепция за „сливане” или „свързване”, или дори „хармонизиране” . Всички те са валидни интерпретации на „ай”. Личността може да „съответства” на противника в сблъсъка на сила до степен да доведе до смърт. Това не е айки. Айки олицетворява идеята за присъединяване – физическо и психическо с противника, с цел избягване на пряк сблъсък на сила. На практика айки се постига чрез първото свързване с движението на противника (външния вид), както и намерението (на психическо ниво) след преодоляване на волята на противника и пренасочване на движението и намеренията му.

Исторически този принцип се използва с разрушителни цели, т.е. предимствата на противника да бъдат използвани в негова вреда и да бъде убит. Модерното изкуство на айкидо е основано на принципа, че контролът над противника, постигнат чрез успешното прилагане на айки, може да се използва, за да се победи един противник, без да му се навреди.

Киай

Kiai (気合) е викът, който убива. В бойните изкуства терминът често се отнася до кратък вик по време или след определена техника. Киай започва от корема (хара – японски, дантиен – китайски) и излиза от диафрагмата, а не от гърлото. Някои смятат, че киай има свръхестествени сили, но няма доказателства в подкрепа на това твърдение. Морио Хигаона (основателят на годжурю) предлага обучението по киай да се провежда на открито, сред природата – в планините или в океана.

Практикуващите японски бойни изкуства като айкидо, карате, кобудо, кендо или джудо, или свързани изкуства като тайко (барабани) използват киай, за да стъписат противника, да го сплашат или да постигнат мигновена победа.

В кендо например допълнителна точка се дава от съдиите (шинпан), ако ударът е придружен от силен, убедителен киай.

От физическа гледна точка киай често се използва в обучението, за да се научи подходяща дихателна техника при изпълнение на дадена атака. Това е особено полезно за по-дълга серия от атаки при „какаригейко” (уговорена практика между двама партньори) и „учикомигейко” (повтарящи се бързи атаки).

Kiai e словосъчетание от ки (気), в смисъла на енергия или настроение, и ай (合), в смисъла на присъединяване, а като цяло означава канализиране на енергията в хармония с тази на опонента, така че да се увеличи разрушителната сила на техниката.

Всеки, трениращ карате повече от седмица, знае, че киай е силен вик, който показва степента на интеграция на ума и тялото при изпълнение на дадена техника. Този, който не е овладял киай, не може да разбере дадено изкуство. Затова е важно практикуващите още от самото начало да осъзнаят, че викът не е тривиална или заменима техника, а е основна концепция и важно умение за усъвършенстване.

Ки (кит. чи) е основен аспект на киай, съответстващ на дух, емоции и жизнена сила, енергия. Киай всъщност е метод за канализиране на ки-енергията. Практикуващите бойни изкуства на Изтока вярват, че могат да впрегнат тази енергия чрез правилно обучение и да я използват за постигане на паранормални способности в битката.

Усъвършенстването на киай го издига до изкуство и оръжие, известно понякога и като киайджуцу. Легенди разказват, че киай може да зашемети и дори да убие противника без съприкосновение с него. За съжаление киайджуцу по същество е изгубено изкуство, но основни аспекти са запазени като част от източните бойни изкуства. Киай има толкова фундаментално значение за карате-обучението, че инструкторите често го използват като единица за измерване на напредъка на ученика.

Всъщност киай е най-често срещана сред японските бойни изкуства, защото е по-съвместима с линейните мощни техники, а не с уклончиви и кръгови техники, които характеризират по-голямата част от модерните меки стилове на китайското кунгфу.

Киай (кор. kihap) се използва в таекуондо (стил, основан от японското Шотокан карате) по време на изпълнение на ката. Киай в японските бойни изкуства се използва обикновено до три или четири пъти в ката, докато в таекуондо може да стигне до десет пъти и повече.

Киай освобождава психическата и физическа енергия толкова бързо, че се използва в някои реанимационни техники (куацу). Куацукиай се използва за съживяване на човек, изпаднал в безсъзнание от пристягане (душене) или внезапен удар. Куацу включва удари, натиск и масаж на жизненоважни точки по същия начин, както шиацу. Конкретният метод за реанимация, включващ киай, е известен като каппо (един от основните раздели на джудо).

Двата термина – киай и айки, използват едни и същи йероглифи, но с разменени места и може да се определят като вътрешния и външен аспект на един и същ принцип.

Някои школи по бойни изкуства използват двата термина взаимозаменяемо. Киай се отнася до проява или проекция на собствената енергия (вътрешна сила), а айки се отнася до координацията на вътрешната енергия с енергията на външен източник. Така киай е израз или проекция на вътрешната енергия, докато айки е координация с енергията на атакуващия.

Киай и айки са две страни на една енергийна система. Статичният режим на киай е айки. Айки е безстрастното състояние на ума на боец, концентрирал цялата енергия в хара (корема). Динамичният киай може да се изрази на глас или не, но той е този, който дава силата за преодоляване на противника, било морално или духовно, със или без използване на оръжие.

Сун Дзъ (легендарен майстор на меча) и Исо Матаемон (джуджуцу майстор) препоръчват дори мълчание по време на атака, за да не се разсее енергията. В някои японски бойни изкуства с меч се използва приглушен киай на почти всяка техника с цел акумулиране и съсредоточаване на енергията.

Някои майстори класифицират киай в четири до пет основни категории:
* при изпълнение на една техника;
* реализиране на техниката, като вик на победа;
* преди изпълнението на техниката, за да шокира или обърка противника;
* като възстановяване;
* като медитация.

Силното викане невинаги означава добре изпълнено киай и невинаги добро изпълнено киай трябва да е силно. Киай може да бъде тихо, късо, дълго, дълго и високо, кратко и силно, кратко и тихо. Краткият силен киай се изпълнява в точния момент за атака, кратко тихо киай в момент на защитата, докато дълго и силно киай може да се използва преди изпълнение на техниката за сплашване и объркване на противника.

В някои случаи киай е ефективно при защита от удар, дори катастрофа или падания от значителни височини. В тези случаи киай е съчетано със стягане на мускулите на тялото за момент, което защитава вътрешните органи от атаката на противника или други външни въздействия.

Киай е от съществено значение за практикуващите, но в крайна сметка трябва да се разбере, че киай не е метод за викане, а по-скоро начин на дишане. Киай доста често се замества от други варианти на думи от една или две срички, като обикновено втората сричка е по-изтеглена.

Киай е израз на бойния дух, на енергията и на пътя към победата, но по-важно е да се проведе правилната техника, правилната атака, която да бъде подкрепена от вика, издишването, енергията, или с една дума, киай.

Анжелина Янева-Прокопова, „Японски бойни изкуства. Кратка енциклопедия”, стр. 30-34

Предлагам ви и откъс от книгата „Го рин но шо“ – Ръкопис на петте стъпала (пръстена) на Миямото Мусаши

Трите вика
Трите вика са: преди, по време и след това. От значение е да надаваш вик според ситуацията. Тъй като викът придава сила.
Обикновено се вика по време на пожар и други бедствия. Също когато вървим срещу вятър или срещу вълни. Гласът говори за наличие на енергия.
По време на сражение в самото начало на боя се вика силно, за да се окаже натиск върху неприятеля. Викът по време на самия бой е нисък и идва от корема. Викът след победата в боя е плътен и силен. Това са трите вика.
По време на двубой, за да накараме противника да се раздвижи, даваме вид като че ли ще нанесем удар едновременно с вик: „Ей!“ След вика удряме с дългия меч. Освен това надаваме вик, след като сме поразили противника, за да оповестим победата. Тези два вика се наричат „Сен Го но Кое“ (преди и след това глас).
Докато нанасяме удар с дългия меч, не викаме силно. Също така по време на боя викаме, за да влезем в ритъм. Научи това добре.