(1868 – 1957)
Aко трябва да се назове само един човек, който e отговорен за популяризирането на карате, това със сигурност ще е Гичин Фунакоши.
Гичин Фунакоши е роден през 1868г. в гр. Шури, най-големият град на о. Окинава. Дядо му е бил възпитател на дъщерите на губернатора на областта, в замяна на което получава малко имение и по-висок статут в обществото. Баща му, обаче пропилява голяма част от семейното богатство, така че младия Фунакоши израства в среда, която може да му осигури много малко удобства.
Като по-малък, Фунакоши бил болнаво и слабо момче. За щастие, когато започнал началното училище попаднал в един клас със сина на Ясутсуне Азато – известен карате майстор. Азато приел Фунакоши като негов единствен ученик. Те практикували късно през нощта, защото по това време имало закон, който забранява практикуването и обучението по карате. Благодарение на майстор Азато и неговия близък приятел майстор Ясутсуне Итосу, Фунакоши бързо напреднал и изучил голяма част от бойното изкуство. От детството си до 1921г., когато заминава за Токио, Фунакоши практикувал главно при майстор Азато и майстор Итосу. Той също така прекарва и малко време като ученик на Сокон Матсумура. При тях той изучавал не само Шури-те, но и китайска класическа литература и поезия.

През 1888г., когато бил едва на 21г., Фунакоши започнал работа като помощник-преподавател в начално училище. По същото време той се жени, като издържал жена си и семейството ѝ с учителската си заплата от 3$ на месец. Жена му, която също има познания в карате, го окуражила да продължи да практикува. Tя работила на полето през деня и тъкала платове през нощта, за да може семейството да свързва двата края, а Фунакоши да тренира.
През 1901г., практикуването на карате е било разрешено на о.Окинава и тренировките стават задължителни в средното училище. С подкрепата на майстор Азaто и майстор Итосу, Фунакоши започнал да преподава карате в училищата, тогава той е бил на 33г.
Има много истории за смелостта на Фунакоши на младини. Но едно нещо е сигурно: ТОЙ Е НАМИРАЛ МНОГО ПОВЕЧЕ ЧЕСТ В ТОВА ДА ИЗБЕГНЕШ БИТКА, ОТКОЛКОТО ДА ЗАПОЧНЕШ ТАКАВА И Е ВЯРВАЛ, ЧЕ ИМА ПОВЕЧЕ СМЕЛОСТ В ТОВА ДА ОСУЕТИШ ПРЕРЕКАНИЕ, ОТКОЛКОТО ДА ПОБЕДИШ ВРАГA. Само един път се налагало да използва карате срещу друг човек и това е било по време на Втората световна война. Един крадец го нападнал и той използвал своите умения, за да се защити. Въпреки това, той не започнал пръв и по-късно е споделил, че изпитва срам, защото не е избегнал сблъсъка. Това е бил „истинският дух на карате”, до който Фунакоши се е опитвал да достигне през целия си живот. Масутацу Ояма, създателят на стила Киокушинкай, е тренирал при майстор Фунакоши, но напуснал, защото „каратето” на майстора било „твърде бавно” и изглеждало повече като урок по етика и дисциплина. Но е било така, както го е искал Фунакоши. Той мислел, че карате не трябва да се използва за самозащита, дори като последна мярка, защото веднъж вече използвано, конфликтът става въпрос на живот и смърт и някои ще бъде наранен. Гичин Фунакоши винаги напомнял пословицата, която Сокон Матсумура му казвал: „Когато два тигъра се бият, единият със сигурност ще бъде ранен. Другият ще е мъртъв.”
Преди Фунакоши да напусне островът, той вече е бил председател на Шобукай, асоциацията по бойни изкуства на Окинава. През май 1922г., министерството на образованието на Япония организирало първата демонстрация на японски бойни изкуства в Токио. С желанието демонстрацията да бъде колкото се може по-обширна, министерството решило да представи и карате. Като председател на Шобукай, Фунакоши бил логичният избор за човек, който да демонстрира карате в Токио. Силно впечатлени от карате, японците веднага започнали да убеждават майстор Фунакоши да остане и да преподава бойни изкуства на японските младежи. Той възприел проекта енергично, защото тайно таил желание карате да се развие и разпространи както Кендо и Джудо.

Никой не очаквал нищо сериозно от пристигането на Фунакоши в Япония. Те мислели, че за човек на 51 години, гимназиалният учител от Шури, вече бил отминал разцвета на силите си. Но откъде са могли да знаят, че Гичин Фунакоши бил предопределен да стане Бащата на Японското карате и да покаже на света едно малко известно бойно-изкуство, което един ден щяло да се разпространи навсякъде.
Каратето на Фунакоши се приело добре от японците, и дори създателят на Джудо – Джигоро Кано упражнявал основни техники от ката при майстор Фунакоши. Той можел да си замине по всяко време, но когато Хоан Косаги, известен актьор по това време, го помолил да обучава него и негов приятел, защото нямало друг майстор в околността, Фунакоши осъзнал, че ако иска да разпространи карате в Япония, Токио е мястото за това.
Заемайки спално помещение за окинавски студенти, в общежитието на университета „Кейо”, Гичин Фунакоши започнал да преподава карате в залата на общежитието.
Сенсей Фунакоши станал обект на обсъждане само няколко години след като се преместил в Токио. От стотици години карате се е изписвало, като използвали йероглифи, които означавали „китайска ръка, но се произнасяло „карате”. Той променя начина на изписване, като заменя йероглифа за „китайска” с йероглиф за „празнота”, които също се произнася „кара”. Той приемал историческият намек в „китайска ръка”, но чувствал, че използването на „празна ръка” не само представяло карате като изкуство за самозащита без оръжие, но характеризирало и чувството на освобождаване на сърцето и съзнанието от земните желания и суетата. Когато написал първата си книга „Риукю Кемпо: карате” през 1922г. той използвал само йероглифите за „празна ръка”.
През 1923г., голямо земетресение разтърсило Япония, и Токио e сринат до основи. Въпреки, че Фунакоши бил извън общежитието, много от неговите ученици умрели или изчезнали. За кратко време той се отказал от тренировките и прекарал следващите няколко месеца като помагал за масовото разчистване на останките.
Следващата главна задача на Фунакоши била създаването на изцяло ново доджо, но тъй като имал финансови затруднения, сградата не била започната до 1935г. Година по-късно първото самостоятелно доджо било завършено. Учениците на майстор Фунакоши дали на училището името „Шотокан” (къщата на Шото), Шото бил и неговия литературен псевдоним. Когато прекрачил за първи път прага на училището той бил почти седемдесет годишен.
С течение на времето, тoй ставал все по зает със доджото и постепенно започнал да предава тренировките в университетите в ръцете на неговите ученици.

Когато през 1941г. САЩ обявяват война на Япония настават трудни времена в страната. През 1945г доджото на сенсей Фунакоши е унищожено при бомбардировка,а третият му син, Гиго, за който се е предполагало, че трябва да наследи училището на баща си, умира от туберкулоза. В същата година и битката за Окинава станала толкова ожесточена, така че много хора избягали на остров Кюшю, включително и жената на Фунакоши, която била останала в Шури по време на неговия престой в Токио. Майстор Фунакоши и съпругата му отново се събират в бежански лагер на о.Кюшю и той остава с нея до смъртта и през 1947г. След това той отново заминава за Токио, за да започне всичко от начало.
Не само сградите в Япония били сринати по време на войната, националният дух също бил разрушен. Окупационните сили не позволявали тренировките по бойни изкуства. За щастие асоциацията на Фунакоши била част от Министерството на образованието и карате било определено като вид физическо възпитание, а не като бойно изкуство. Така той започнал отново да преподава и за няколко години успял да привлече бойци от други бойни изкуства, които имали силното желание да тренират. Между тях имало и американец, от обслужващият персонал на армията, които бил впечатлен от тази форма на „упражнение”. За всеки един човек, който се връщал в Америка с разказ за карате, Фунакоши получавал още 2 писма от американци, които желаят да практикуват карате.
Гичин Фунакоши вече бил преминал 80те , когато открил нова цел пред себе си. Той бил разпространил карате навсякъде в Япония, сега било време да го разпространи в света. През 1953г. след няколко молби от Американци за квалифициран инструктор по карате, той започнал да изпраща някой от най-добрите си ученици в САЩ, за да преподават карате.
2 години по-късно, на 89г., сенсей Фунакоши умира в съня си, оставяйки зад себе завет толкова голям, колкото е сянката от брега на малката Окинава през Тихия океан до САЩ. Фунакоши получава много малко признание за популярността на карате, но са малко тези, които отричат, че той, почти сам, е разпространил изкуството в Япония и по света.

Учението на Фунакоши

Майстор Фунакоши се е концентрирал почти изцяло на преподаването на ката. Той избрал 15 кати, съставени от различни стилове и доразвил някои от тях, Въпреки че преподавал и малко кумите, неговото виждане за карате било базирано на следния принцип: „Веднъж, когато напълно си изучил ката, тогава можеш лесно да я пригодиш за кумите.
Майстор Фунакоши също отдавал значение на закаляването на всяка част от тялото, докато тя не станела твърда като желязо. Макиварата била използвана, за да се закалят ръцете и краката.Дори и след 60те сенсей Фунакоши бил пъргав и необичайно силен, особено в защита. Изключително трудно било да се пробие защитата на майстора, по време на тренировка, независимо колко усилено се опитвал ученикът. Може би най-важното нещо, Гичин Фунакоши прави през 30те години на миналия век, когато систематизирал катата и другите техники в карате и ги обединил с традиционният за Япония етичен кодекс. Този кодекс полага основите на връзката, която ще превърне карате един ден в мисловна и физическа дисциплина и ще конкурира Джудо в „намирането на Пътя”.
Повечето от учениците на майстор Фунакоши го помнят като благ, благороден и любезен човек. Той не пиел, не пушел, не играел хазарт и не се занасял с жените. Той бил такъв човек, че нямал врагове. Извън карате неговите интереси били калиграфията и писането на стихове. Бил убеден, че воденето на добър, „чист” живот създавало характер изключително подходящ за карате. Той тренирал учениците си като се стараел да ги предизвика да разгърнат пълният си потенциал.
Преди да се разпространи в Япония, карате било просто местно изкуство в Окинава. Но майстор Фунакоши го издигнал редом до традиционните японски бойни изкуства като Джудо и Кендо. Той имал физическата и психическата способност да направи това и да накара хората да приемат идеите му за карате по-лесно. Това бил един от най-големите му приноси за бойните изкуства. Затова често се казва, че той бил голям философ и страхотен практик. Много хора виждат карате като нещо, което е просто опасно, но сенсей Фунакоши обединил карате техниките с традиционното бушидо (пътят на война), за да вмъкне есенцията от бушидо в карате и в резултат да се получи истинският път на бойните изкуства. Той вярвал, че карате е изкуство за самоотбрана и никога за атака. Когато майстор Фунакоши учил в Окинава, не всички били допускани да практикуват и тренировките били тайна. Трениращите били част от тайно общество. Но майстор Фунакоши демонстрирал карате на „света” и показал, че техниките са ефективни, като подчертал, че освен това карате има и философска страна. За него психологическата същност на карате помагала във всички други части на живота. С други думи карате е начин на живот – карате до (пътят на празната ръка), иначе просто имаме карате джутсу, което е изкуството на боя.

Когато го срещнеш за първи път, ще си кажеш – „колко е стар!”. Никои не вярвал, че той е истински майстор. Това била неговата скромност. Той винаги изпитвал нужда, да се учи още и още и бил чудесен пример за гениален боец. Някои майстори веднъж след като достигнат определена точка на развитие, обичат само да се показват – „Аз съм V дан черен колан и съм най-силният мъж на света” – казват най-често. Такова поведение няма нищо общо с философията на майстор Фунакоши. Той не изпитвал нужда да се хвали. Веднъж като облече кимоното и влезе в доджото, се променял. Когато стоял там изглеждал толкова силен, че всяко негово движение можело да унищожава. Толкова добра била неговата техника. След като приключвал тренировката, той отново ставал много скромен. Майстор Фунакоши винаги казвал, че моралът за практикуващия бойни изкуства е много важен и моралът е знакът на истинското бойно изкуство.
Той бил мъдър и широко скроен човек. Чувствал, че карате трябва да е достъпно за всеки и искал всеки да познава изкуството. Ако имаш някакво чудодейно лекарство, мислел си, трябва да го споделиш със всеки. Той никога не споменал нещо лошо за някои друг стил.
Когато се споменава името на майстора в съзнанието на всеки човек, който го познава, изниква поговорката „Мъжът на Тао (пътят) и „дребен” човек”. Когато един от учениците му го попитал каква е разликата между мъжа на Тао и „дребният” човек? Фунакоши отговорил: „ Просто е. Когато „дребният” човек защити своя първи дан в карате, той не може да се сдържи да не се прибере вкъщи и да извика на всички, че е защитил първи дан. Когато защити втори дан той ще се покатери на покрива и ще вика и крещи на всички, че има втори дан. А когато вземе трети дан, ще се качи на колата си и ще мине като на парад през града, за да разкаже на всички за неговия трети дан.
А когато „мъжът на Тао” получи своя първи дан той ще поклони главата си в знак на благодарност. Когато защити втори дан ще поклони главата и раменете си. А когато получи трети дан ще се поклони от кръста и ще ходи ниско приведен до стената, за да не го забелязват хората.
Гичин Фунакоши бил мъж на Тао. Той не слагал акцент на състезанията, чупенето на рекорди или шампионати. Вместо това той подчертавал самоусъвършенстването. Вярвал в благоприличието и уважението, което един човек дължал на друг.
Той бил майсторът на майсторите.

Финални думи

Животът на Гичин Фунакоши не бил толкова вълнуващ, както в легендите. Той никога не е предизвиквал някой на дуел, не се опитвал да счупи рогата на бик, не е имал самонадеян прякор и всъщност никога не е напускал островите на Япония. Бил е поет и преподавател в училище. Днес Гичин Фунакоши е един от най-уважаваните и запомнящи се майстори в историята на бойните изкуства. Неговите нововъведения оставили трайни следи в изкуството, което познаваме днес като карате. Не само в шотокан, но и във всички други стилове на карате.
Майстор Фунакоши умира през 1957г. на 89г.

Източник: http://www.funakoshiteam.com/karate/index.php?page=funakoshi